преди време гледах кадри от фестивали на хвърчилата и мечтаех някой ден да стана част от такова събитие. Не вярвах, че ще е толкова скоро! Ето ме - част от отбора Wind hunter ( Сингапур ) и част от SKA International Kite Day 2015 заедно с моето хвърчило. Участвах в създаването на фигури и изписахме SG 50. Това са символите използвани за петдесетгодишнината на Сингапур. Бях единственият българин тук. Бях единственият българин взимал някога участие в мега полет със спортни хвърчила от вида Revolution.
Щастлив съм! Горд съм! Насладете се на видеото и снимките от фестивала!
Wind hunter - ловим вятъра всяка неделя. Забравяме грижите на работа, в семейството . . . Вятър, хвърчила, ентусиазъм и пораснали момчета. Какво му трябва повече на човек? В края на тренировката една студена бира!
Това не е фестивал на хвърчилата. Това е обикновен почивен ден в парка.
Ще ви разкажа историята на моите полети с хвърчило. Ще прескоча интродукцията с Делта-та ( хвърчило с две върви и триъгълна форма ). Това бе кратък период, защото след седмица опити с делта реших да проверя дали в Ю ТЮБ няма нещо за триковете с хвърчила. И намерих Революшън кайт. Това бе края на активните ми опити да летя с делта. Месец по-късно имах правен революшън. А година по-късно и оригинален - направо от завода в САЩ. И тук започва това, което искам да ви споделя.
Започнах бурни опити в Южен парк - 2. Зад музея "Земята и хората" в София. Там живея и за това пеша ходех до най-близкото място възможно за полети. София не е известна със силните си и постоянни ветрове. Заедно с мен вятър чакаха още един, а понякога и двама други ентусиасти. Започнахме да се наричаме "Ловци на вятър". Имахме едно хвърчило, бяхме трима и желанието ни за полети бе огромно. Само вятър да имаше. . .
. . .Вече сме Сингапур. Още от България започнах да издирвам местните любители на спортните хвърчила. Не беше трудно да ги намеря. Тук те са над шестдесет човека и са обединени от различни клубове и асоциация. След като направих контакт с тях и те ме приеха радушно ме поканиха на първият ни съвместен полет. Не разбирайте отборно летене, а просто заедно на една поляна. Поне за мен бе така. Те иначе си летяха и заедно. Ще можете да го видите в прикаченото видео. Дойдоха и ме взеха с кола от вкъщи и после ме върнаха. Не стига това, а ми дадоха и техни върви, защото при групови полети дължината им не е около 25 м както са моите. Нужни са около 37 м върви. Първият път не летях с тях. Следващата седмица на редовната сбирка отново ми дадоха екипировка. Този път готово хвърчило. И аз осъществих първият си отборен полет. Изпълнявах фигури заедно с други шест човека. Все неща, за които съм си мечтал в БГ. Но като имаш едно хвърчило това, че сме двама не помага да направим отборен полет.
Тук започва най-големия куриоз. Смесвайки се с отбора аз забелязах, че на едната шапка пише нещо, което видимо не бе написано от производителя на шапката. После видях, че и някои от фанелките бяха украсени и надписани. Като се загледах по-внимателно видях, че пише - ЛОВЕЦ НА ВЯТЪР!
През дванадесет хиляди километра аз си намерих МОЯ отбор. Веднага им разказах за нашата идея за ЛовЦИ на вятър. Капитана им ме попита:"Искаш ли да се присъединиш към нас?". Знаете ли какво отговорих? ДААААААААААААААААААА!
;)
Така станах част от отбор с име, което бяхме си измислили още в България.
Следват снимки и видео. Наслаждавайте се!
Тук наблюдаваме отборен полет, който не е репетиран предварително. На момента капитана дава командата и всички изпълняват.
Питър - един от доайените в полетите с Революшън кайт в Сингапур. Удоволствието да го наблюдаваш може да се сравни само с това да летиш сам!
Това е главният ловец на вятър. Капитанът на отбора и човека, който подава командите. Управлява две хвърчила едновременно. Това е доста трудно! Вижте какво пише на гърба му!!! ;)
Имам удоволствието да управлявам третото от ляво на дясно хвърчило. Това се случва в първият ми отборен полет. Много съм щастлив!
В един момент дойдоха деца и пожелаха да опитат и те да летят. Най-естественото нещо, което се случи бе ВСИЧКИ пилоти да отстъпят хвърчилата си и да започнат да обясняват и учат децата. Невероятно отношение има към децата в Сингапур.
В крайна сметка и аз съм попаднал в кадър. Ето ме там в дясно. ;)
Дано съм успял поне мъничко да пресъздам от еуфорията, удоволствието и невероятното свобода, която чувствам, когато летя с моето хвърчило!
по една или друга причина аз, ловецът на вятър от България, се навирам на другия край на света. Не далече от родината на хвърчилата и на място, където в свободното си време хората също като мен ловят вятъра. На фона на Marina Bay Sands и Gardens bay the Bay, един български любител на хвърчилата, в мое лице, си осъществява мечтата да "лети"! На това място Marina Barrage, винаги има някой, който "лови" вятъра. Невероятната гледка към Сингапур и постоянния вятър привличат семейства, компании, самотни любители на хвърчилата, млади и стари. . . Никой никому не пречи и всеки с усмивка разговаря с другия до него. Вечер летят хвърчила с неонови светини, които изпълват небето с всевъзможни образи и мечти! Вижте първият ми полет в Сингапур с Revolution kite. Скоро се надявам да ви покажа и първият си групов полет с колегите от местните клубове, в които тук участват над петдесет пилота! Приеха ме много радушно и ме поканиха на регионален фестивал на хвърчилата в Малайзия. Всичко предстои!
Преди няколко дни бях "уловен" в момент на почивка в плевенския парк "Кайлъка". Както се казва - врага не спи - той дебне! Всъщност наистина се забавлявах в сърцето на един от най-красивите паркове, които съм виждал. Радвам се, че съм предизвикал не само човешкото, но и професионалното любопитство на журналистите със своето хоби.
Цялата публикация можете да прочетете на следния адрес:
Както е написано на парламента "Обединението прави силата". Не знам защо са го написали, като ние още от приказката за копията и синовете на Кубрат все си се делим. Ето и поредното делене - фестивала на хвърчилата във Варна ще се проведе утре, но екипа се е разцепил. Дори не знам защо. Но и не искам да знам! Тъжното е че, този вид фестивали у нас май се броят на пръстите на лявата ръка. Като ги самоубиваме дали ще станат повече? Аз си помислих, че също мога да организирам нещо подобно и мисля по въпроса. Но също си помислих, че ако не съм сам в организацията ще се разделим след първия опит по някакви причини, които явно са заложени в гените ни.
У нас дори страниците, които публикуват за хвърчила, са по-малко от десетина. Клубовете на любителите на хвърчила също май са около . ... много малко. Какво точно делим? Какво точно искаме да получим в повече?
Много жалко! Много. . .
Но ние сме българи и за нас това е характерно - при първа възможност да се разцепим, при втора също и т.н. и т.н.
